Сутринта, след закуска, с добре познатия ни вече транспорт- метрото, се озовахме на гара Entrecampos.
За да сме сигурни, че ще стигнем навреме и няма да изпуснем влака към южна Португалия се оказа, че сме пристигнали доста по-рано. Огледахме се за автомати за билети, но билетите, които ни трябваха се купуваха от гише. Говореха английски, но за всеки случай показахме разпечатания от страницата им маршрут от ТУК. За съжаление и там, както е и в България, се плащаше само в брой, но разликата в случая е, че все пак има възможност билет да се купи онлайн 30 дни предварително. Купихме билетите (23 евро на човек), обясниха ни на коя гара трябва да сменим влака и се отправихме към перона. Беше около 9.30 часа и все още беше хладно. До влака ни имаше още около час. И така, седнахме на една пейка и зачакахме, оглеждайки обстановката. Влакове минаваха доста интензивно, затова и по радиоуредбата почти на всяка минута женски глас нежно осведомяваше в колко часа се очаква следващия. Така след N-тото поредно "сенйойаш пасажайош", с което започваше всеки запис, вече го повтаряхме и ние и се забавлявахме известно време, въпреки че не виждахме никаква информация за НАШИЯ влак. Тук ще спомена, че учудващо, нямаше информация на друг език, освен на португалски. Времето до 10.30 ч. вече есктремно приближаваше, но на таблото на перона следа от нашия влак нямаше. Наоколо имаше и други туристи, които също незнаещи португалски се опитваха да разберат какво в крайна сметка съобщават по уредбата. С жестове и показвания с пръсти някак подразбрахме от околните възрастни португалци, че има или 15, или 50 минути закъснение. Ще чакаме, влакът все ще дойде! А на перона беше все така хладничко и усойно.
Естествено започнаха да се появяват притеснения, тъй като имаше малко време между двата ни влака. Разполагахме с резервен вариант с разписание на по-късната връзка, но закъснението на първия сякаш все повече се удължаваше и не знаехме дали ще успеем да хванем и по-късния. Подготовка за трети вариант нямахме.
 |
| Маслинови дръвчета и екзотична растителност по пътя. |
Но най-сетне влакът пристигна и се настанихме в уютния вагон. Очаквано препълнен и с местни, и с туристи, беше сравнително чист, безшумен и приятен за пътуване. Имаше си и електронно табло за спирките, но за всеки случай кондуктора съобщаваше по микрофон коя е приближаващата спирка. Имахме и разпечатани поредността на гарите, затова можехме да следим къде сме. Спокойно зазяпахме през панорамните прозорци- още един шанс да видим недостигнати части на Лисабон, както и да се потопим в същинската атмосфера на южна Португалия малко по-късно. Това беше и възможността да прекосим река Тежу, ефектът да минем високо над нея по железния мост беше "УАУ"!
Колкото и да е глупаво да се обобщава, в моите представи Португалия беше точно такава, каквато я видях в това повече от три-часово пътуване. Предимно равнинна, с обширни портокалови поля (някои изглеждаха запустели, но препълнени с плодове), маслинови дървета и въобще растителност, която някак си те кара да се чувстваш екзотично. Влакът препускаше през селски райони, но не можеше да не се набие на очи, че всички къщички бяха с нови, светли керемиди. Понякога е чудно какви неща правят впечатление, нали?
 |
| Лисабонски крайни квартали |
 |
| По моста преди да прекосим река Тежу |
 |
| портокалови поля |
 |
Много гледки насъбрахме и нещото, което ми се прииска да направим ако отново попаднем в Португалия е да изминем този маршрут с автомобил, за да можем да спираме и слизаме по пътя. Мисля че ще си заслужава.
В Tunes беше време да сменим влака. Това беше някакво селце или малко градче, на чиято гара имаше общо 3 коловоза. Трябваше само да слезем, да минем по мостче над линиите и да се качим на влака, който за радост ни чакаше на съседния коловоз. Представлявахме истинска атракция за местните кибици, защото всички туристи с чанти, куфари и багажи тичаха панически да се качат на другия влак, да не би случайно да тръгне в последния момент. Той пък се оказа тип пътнически и общо взето само нас чакаше така или иначе. Мисията беше успешна и след кратко, близо 30- минутно пътуване вече се заусеща друга атмосфера- честа гледка бяха добре оформени голф игрища, личеше си, че курортите са наблизо.
Достигнахме финалната си дестинация- Portimão (Портимао) в област Algarvе, където се потопихме в една безкрайно красива океанска история.
