Португалия: Лисабон

Най-сетне и това се случи!

След много години говорене за Португалия вече имахме самолетни билети за началото на май.

При толкова дълго чакане сякаш си заслужава да отредя първата публикация тук именно на нея.



Пътуването.

През целия ден слънчевото време беше в унисон с настроението от предстоящото пътуване. Минути преди да се качим на самолета към Париж обаче се разрази гръмотевична буря и обявиха закъснение с незнайна продължителност. Винаги предвиждаме поне 2 часа престой, когато прекачваме, но този път предизвикахме съдбата с по-малко от час между двата полета, както и резервация за хотели без възстановяване. Все пак беше месец май, не очаквахме снежни бури! За щастие закъснението беше минимално.



Лекият крос на Шарл де Гол ни припомни колко голямо е това летище :). Летейки в посоката на скриващото се слънце ни съпътства много дълъг залез, може би най-хубавия, който съм виждала до момента там горе.



Трафик: TAP Portugal съвсем в тон с посоката, към която сме се отправили.

Залез над облаците



Транспортът.

При пристигането си имахме 2 вариaнта за достигане на града и на хотела- с такси или с метро. Беше към 21.30 ч., така че метрото още работеше и това беше перфектно и като удобство, и като цена. Указателни табели лесно ни отведоха под летището, където е спирката му, отворена съвсем отскоро. Схема на линиите ТУК .

Гишета за купуване на билети няма, има автомати с възможност за избиране на меню на няколко езика. Срещу 0.50 евро първо трябва да си издадете магнитна карта от този автомат. Въпреки че има опция за посочване на брой, ако е необходима повече от една, издаването става карта по карта. В момента, в който вече я имате можете да се зареди многократно през автомата, да се използва във всички видове транспорт из града в рамките на 24 часа от захранването й неограничен брой пъти срещу 6 евро. Плащането става или в брой, или само с кредитна крата (никаква дебитна не важи). Спирките са добре обозначени с картинки и надписи на английски включително. Лесно се ориентираш, стига да знаеш къде отиваш. Ние се движехме през цялото време с една брошура с линиите, така че при колебание винаги можехме да надникнем накъде да тръгнем. Метрото се ползваше масово от много туристи, понякога дори предугаждахме накъде са тръгнали тълпите, взаимно си помагаха пред автоматите.

Трамваите са туристически и са част от маршрута със забележителности.

Придвижването с автомобил може би ще бъде лесно за хората, свикнали със столично движение. Градът е изпълнен с множество кръгови движения, но въпреки това задръствания не липсват. Питах се защо при условие, че има толкова добре интегриран градски транспорт, хората не слизат от колите си? Приятелите, с които се видяхме обясниха, че Португалия е единствената членка в Европейския съюз, която налага мито на стойност 10 000 евро на всички новозакупени автомобили, заради което търпи големи санкции. Но те явно не са толкова големи, тъй като държавата печели много повече от въпросния "рекет". Мислейки си, че ще надхитрят тази система, нашите български познати първоначално карали колите си с българските им номера. Това било добре до момента, в който не започнали твърде често да ги спират за проверка по пътя за работа на входа на града. Обяснили им, че лесно могат да докажат със записи от уличните камери, че въпросните коли не са излизали повече от шест месеца от страната, а това може да доведе до солидни глоби. Пред възможността да те спукат от солени наказания изчисленията сочат, че май по-добър вариант е да си купиш спокойствие с кола с местна регистрация, да платиш споменатото мито и да дадеш своя дан към държавата.

Градът.

Бяхме с очаквания за голям европейски град и така се оказа наистина- гъмжило от хора, интензивно движение и много, МНОГО туристи. За гоямо учудване преобладаваха французи и холандци, как така англичаните бяха изместени :) ? Архитектурата е различна и това дава усещането за друга атмосфера. За съжаление обаче централната част беше доста мръсна, но при такива тълпи от хора нищо чудно, че е така. Преследваше ни миризма на тоалетна не само в малките улички, но по големите площади, а от прозореца на един хостел дори изляха бира върху мен и фотоапарата съвсем неочаквано. Денем едва се разминаваш от улични артисти, музиканти, просяци, бяха буквално през два метра и си трябва сериозно съсредоточаване да не стъпиш върху някой от тях. Жестока конкуренция! И съвсем като по поръчка попаднахме и на малко боса нова:

Вечер много африкански емигранти се събираха на групички, предлагаха хашиш, бездомници разпъваха одеала по тротоарите. Държавата им раздава храна, предлага им нискоквалифицирана работа, но те отказвали масово, тъй като не остават гладни след подобни грижи.

Висящото пране е честа гледка и понякога изглежда като арт-инсталация.

Baixa и Bairo Alto ("Високият квартал") са в централната част. Малки улички, в които можеш да се изгубиш с часове, жива фадо музика в тесни, задушевни ресторанти, пред които викачи те залъгват с традиционно португалско меню, висящо пране от прозорците, търговски магазини на всякакви известни марки, сувенири, снимащи туристи (и аз включително). Градът кипи от живот.

Почти всички млади хора говорят и английски. Приятно изненадани бяхме, че дори купувайки си сладолед можехме да бъдем обслужени на няколко различни езика- френски, испански, английски, ако не греша и немски. И то смислени изречения в диалог, а не 1-2 подхвърлени думи, заучени някога някъде.

Португалия е един от най-големите производители на корк в света. Затова и много от сувенирните магазини предлагат именно продукти от корк. Интересно е, че продават дори коркови картички. Ние купихме традиционни картонени и побързахме да организираме надписването и изпращането им, отбивайки се в близкия Макдоналдс (картичките пристигнаха след 3 седмици). Това е едно от местата, на които има безплатен интернет.  И тук е момента да споделя мнението си за португалската кухня в Лисабон.

Храната.

Нещото, което всички препоръчваха да се опита е сладкиш, наречен Pastéis de Nata ("пащъл ната" както го произнасяха бързо продавачите). Като любители на сладките неща нямаше как да пропуснем и още на първото "капанче", в което видяхме си купихме. За мен хвалбите на тази крем-карамелова бутер баничка бяха прехвалени, дори решихме, че може би това не е точно оригиналния вкус щом не се превъзнесохме толкова. Бяхме проучили, че има традиционна пекарна Pastéis de Belém и в момента, в който туристическия автобус мина покрай нея бързо слязохме, за да проверим разликата на място. Ефектът беше същия, но по-пресен и по-мазен.

По-добър десерт би била консумацията на плодове, които има в изобилие- ананас, пъпеш, ягоди, а портокали и лимони растат в дворовете на хората.



Имахме среща за вечеря с приятелите ни. Те решиха, че като туристи трябва да ни бъде разбира се туристическо и ни поведоха по малките улички на Байро Алто, където с пълна сила кипеше ресторантския живот. От всяка посока, от всяка врата се чуваха гръмогласни мъже или жени, пеещи традиционно фадо. Това беше малко в повече, имайки предвид, че ресторантите бяха с размерите на квартални кръчмета и за добра акустика изобщо не може да се говори. Масите бяха максималното възможното количество, което  помещенията можеха да съберат плюс още няколко в добавка, всичко беше много нагъчкано и тясно, но препълнено с хора. В менюто се предлагаше основно риба треска ( бакаляо/bacalhau). За нея се говори, че има 365 начина на приготвяне, колкото са и дните в годината, затова не беше учудващо, че от примерно 10 вида ястия 8 в менюто бяха все с такава риба. Също така рибата пристига непочистена, защото се смята, че иначе ще изгуби част от вкуса си...

Испанско влияние в храната - пъпеш с хамон

Моите спътници наблегнаха на морските предложения, потопени в няколко пръста зехтин и печени картофи (каква фантазия за гарнитура!). За мен беше голям проблем поръчката на нещо различно от морско, което го имаше все пак в менюто, но определено не им беше силата да го готвят. Тук салатите се ограничаваха като гарнитура с няколко резена домати и зеле. За радост за пиене се предлагаше освен вино и сангрия, която за разлика от испанската беше лека като сокче и завършена с пяна от малко бира.

В тази част на Португалия ни обясниха, че по традиционните ресторантчета сервитьорите носят чиния с хлебчета, разни неща за мазане и неопаковани кашкавал/сирена. Те стоят цяла вечер на масата, всеки може да си ги пипа. Ако си вземеш от тях се заплащат и това играе роля на бакшиш. Ако не си вземеш- остават за следващия естествено. Но повярвайте ми няма сервитьор, в която и да е държава, който да не се зарадва на бакшиш, независимо дали оставен просто така или след консумация на "комплименти" като тези :)

След няколко дни успяхме да се нахраним много по-добре на юг, където ресторантьорите бяха се ориентирали да не бъдат твърде традиционни поне откъм количеството на зехтин. Предлагаха още вкусна доматена супа или зеленчукова - на вкус като борш, с много зеле в нея.

Малки магазинчета за купуване на минерална вода почти не открихме. Имаше едно-две много закътани. Те се държаха само от индийци. Имаше и алтернатива- да се пъхнем в някой бар, за да утолим жаждата, но така и не остана време.

Португалия: Лисабон- забележителностите,  Португалия- по пътя, Пирати за един ден в Алгарве, Cabo da Rocha - "Където земята свършва и започва океана"