 |
| Една красива пощенска картичка. |
Днес вулканът Етна изригна.
Точно 2 седмици след личната ми среща с него. Оказа се, че това е 13-тото му изригване тази година (докато пишех публикацията той изригна още 3 пъти за 2 седмици).
И преди спомените да започнат да избледняват още повече, публикацията ще изпревари всички останали писания, които подготвях и няма да следва своята поредност.
Това е историята за едно убийствено дълго пътуване. Като се замисля не знам дали бих го препоръчала на някого. Или поне не в този вид, в който го осъществихме през октомври, 2013-та.
Имахме много амбициозна програма. Ситуирахме се в Малта, пристигнахме в петък рано сутринта и си тръгвахме в понеделник в късния следобед. Големи ентусиасти бяхме, че времето ще стигне за всичко набелязано (както всеки друг път), но за това в някой от следващите разкази. И тъй като Сицилия е едва на 90 километра от малтийския остров, как да пропусне човек тази възможност? Седмица по-рано нашите желани дати бяха активни (месец по-рано все още ги нямаше) в графика на
Virtu Ferries , които осъществяват логистиката между двата острова и резервирахме и платихме онлайн пътуването в неделя. Бяха ни препоръчали и друга фирма, притежаванa от българи, с които проведохме лека комуникация по скайп, цената не се различаваше от оригинала (всички посреднически фирми така или иначе минават пак през Virtu Ferries), но оставиха впечатление на дребни тарикати, които искат да се занимават с всичко само и само да тече някакъв алъш вериш. Така че не ги избрахме, съжалявам, драги сънародници!
Пътуването започна рано сутринта около 5.30 ч., когато трябваше да ни вземат от хотела. Имахме опит с подобно пътуване и затова дори излязохме малко по-рано, за да сме коректни и да не се налага някой да ни чака или да изпуска ферибот. Веднага някакви местни копърки (таксита- ментета) ни налазиха и взеха да спират с оферти "cheap price, cheap price", а слънцето още не беше изгряло. Ако не сте свикнали с ляво движение като нас, то ще разбрете и притесненията ни след вече 15-минутно чакане, дали пък не сме застанали от грешната страна на тротоара и не са ни подминали. За радост хората от фирмата бяха вече на работа и след кратък телефонен разговор ни успокоиха, че са на път и ще ни вземат. И наистина бялото бусче дойде след малко и качи нас последни, но съвсем навреме стигнахме до пристанището.
Може да се каже, че организацията беше добра, смесихме се сред тълпата от различни нации и националности и се качихме на внушителния по размери ферибот. И макар да не ни е за първи път, винаги го има онова гъделичкане в корема дали пък този път няма да е онзи ден, в който морската болест няма да ни каже "Здравей!" Но и този път ни се размина, леко поклащане имаше, но не беше фатално, така че аз реших да проспя пътя, докато спътника ми гледаше филм на един от многото телевизори в залата. И малко след изгрева на слънцето, след час и половина плаване и скромните 90 км достигнахме сицилиянския бряг в пристанището на Поцало.
Отвън ни чакаха номерирани автобуси, като различните нации бяха разпределени в групи спрямо езиците, които екскурзоводите говорят. Ние естествено бяхме с руснаците...и няколко индийци. Обслужваха ни много приказлива рускиня, която не знаеше и дума английски и пестелива на думи италиaнка, която не си даваше много зор пък да обяснява на английски. 2 часа и половина на не особено добри седалки не ми остана друго освен да оглеждам претъпкания рейс и да се опитвам да разбера от руски що е това "мандарла", която толкова много се отглеждала в Сицилия. Бадеми било, но го разбрахме чак като се върнахме в хотела и проверихме в интернет :) А спътниците ни бяха много характерни образи, цели фамилии с деца и баби до девето коляно, златни зъби и подобни символи на богатство, говорещи единствено руски и с интереси предимно в това колко повече да дегостират разни алкохолни шотчета и да напълнят найлоновите торби с всичко, което им се изпречи пред очите. Между размислите за това толкова ли пък им е евтино на руснаците в Европа, екскурзоводите опитваха да обясняват как вече нямало Сицилианска мафия (да, "само" всичко се управлява от една и съща фирма - от фериботите, та чак до лифта към кратерите на Етна). Руските пътници бяха ориентирани още коя храна и вино по колко евро се продава, къде ще има безплатно хапване и къде не, и разни такива "културни" неща. А пейзажа навън беше един такъв селски, но в хубавия смисъл на думата, равен, с маслинови и бадемови дръвчета, лозя. И времето едно приятно и слънчево (а в раницата носех зимна шапка и шал, връх ще изкачваме все пак!).
В сладки приказки бяхме минали едно серизоно разстояние, преминавайки покрай Сиракуза и Катания, стигайки градчето Николози, последното населено място в подножието на вулкана. В този ден се провеждаше изложение на Fiat 500 и беше много оживено. Екскурзоводите трябваше да изпълнят задълженията си към разни търговци и ни водеха на конкретни места с много надути цени за сувенири (нещата от Мароко се повтаряха). Горе, на 2500 м височина, противно на очакванията ни, беше в пъти по-евтино, даже и спрямо цените в България. А изборът на картички и магнитчета за приятели- задължителни неща при всяко наше пътуване- беше огромен. Градчето общо взето разчита само на това, оживява се с постоянно спиращите туристически автобуси и в същото време всичко пак изглежда лежерно и без стрес.
Условно пътят до кратерите се разделя на 3 зони, като преди десетки години дори да е имало поражения за Николози при изригванията, в днешно време разни инженерни решения са го направили безопасно за живеене място. Най-ниската, трета зона е място, на което строежи с цел живеене са разрешени. С изкачването по завоите нагоре се преминава втората зона, на която могат да се строят само временни постройки. Такива, в които не е разешено да се живее, каквито са всички сувенирни магазинчета и дървени постройки, оформени като ресторантчета, както и лифтът, който изкачва до 2500 м височина. Ако лавата тръгне в посока към тях, те биват затрупвани или изгорени и щом вулканът се успокои се строят отново и животът продължава. Така за спомен и за туристическа атракция бяха оставени затрупани в миналото колибки и параклисчета, от които се виждаха само покриви. В днешно време Етна постоянно се наблюдава, създадени са допълнителни отвори, от които енергията излиза в противоположна на хората посока, оформени са улеи, по които лавата да се стича, така че да бъде доколкото е възможно едно безопасно доходоносно място. Бяхме го чували, но друго е да се види наживо- пейзажът наистина е странен, направо лунен. Застиналата лава е хрупкава като пресен сняг под краката. В същото време са черни гранули, в които затъваш ако стъпиш в страни от утъпканата пътека. С нетърпение се наредихме на опашката на кабинковия лифт (29.50 евро в двете посоки). Изкачването/слизането е около 15 минути в едната посока, като ставаш свидетел на това как животът въпреки огнената стихия се опитва да се прояви и избуява в странни мъховидни форми.
 |
| Изкачването стартира |
 |
| В кабинковия лифт |
 |
| Дървена колибка |
 |
| Дървени постройки в зоната, забранена за строеж и живот |
 |
| Форми на живот |
 |
| Alien on Mars |
 |
| Изстиналата лава отблизо. Беше пълно с калинки навсякъде. |
Все така слънчево, но смразяващо ветровите ни посрещна третата, последна зона, на която всякакво строителство е забранено, но пък е мястото, от което все още най-активния кратер е далеч на хоризонта. И се открива гледка чак до Йонийско море при перфектно време, на което ние пък случихме. При някогашни изригвания лавата е успявала да достигне до брега му, а той никак не е близо. Нашата Етна сега скромно попушваше. Според местните била в добро настроение. Разполагахме с около час, катерехме, борехме се с вятъра и толкова бързо времето отлетя. За по-големи ентусиасти (не че ние не бяхме, но нямахме достатъчно време) имаше оформени пътеки, по които сновяха бели бусове, които откарваха още по-високо до 3000 м височина, но все така на безопасно разстояние от същинския кратер, срещу допълнителна цена от 50 евро. Предполагам може и пеша, ако разполагаш с цялото необходимо за това време.
 |
| Първо посрещане. |
 |
| Бус с туристи се отправя към следващата разрешена за хора точка. |
 |
| Такъв е пейзажът. |
 |
| Тук нямаше нужда да следя за линията на хоризонта. Нищо не е в права линия. |
 |
| По оформените пътеки при наличие на време разходката пеш е интересно преживяване. |
 |
| Бус в действие. |
 |
| Госпожа Етна пуши. Кратерът е "само" 800м в диаметър. |
 |
| Поглед от един хълм. Казват, че пейзажът бил като на друга планета. Който е бил, да каже така ли е :) ? |
 |
| Поглед към Йонийско море. |
За този един прекрасен и необичаен час изтърпяхме целодневното мъчение. Мъчение, защото ни помъкнаха отново няколко часа по друг маршрут, този път да посетим бароковото градче Модика. Свлякохме се от рейса гладни и жадни при почти залязващо слънце и никаква архитектура не можеше да ни очарова. Набързо купихме марципанови сладки (с въпросната мандарла :) ) и Choccolata Modicana от мястото, през които за екскурзоводите и тръгналите на пазар руснаци беше толкова важно да минем и в даденото ни свободно време тръгнахме да търсим жизнеспасяващо местенце да похапнем и да си подредим мислите в сицилианска атмосфера. В неделя по това време местните не са от най-работливите и логично почти нищо не беше отворено. Успяхме да хапнем някаква изостанала от събота паста в единствената закусвалня, която видяхме, набързо надписахме картичките и с нежелание се отправихме към рейса.
 |
| Модика |
По пътя ни се изпречи една малка пекарна, в която симпатичен човечец ни продаде най-прекрасните (не че имаме база за сравнение) каноли.
Cannoli е типичен сицилиански десерт, представлява хрупкава като вафла тестена тръбичка, напълнена с различен на вкус крем от сирене рикота. Различни са по размер, или ние поне видяхме два такива- с дължина колкото пръст и едни наполовина. Доколкото ми е известно направата на тестената коричка е много специфична, използват се някакви метални тръбички и ако не ме лъже паметта цялото приготовление отнема около 24 часа. Тук останахме много доволни :)
Вече се смрачи и горяхме от нетърпение да се приберем. Но не беше толкова лесно, колкото ни се искаше. След още половин час в "любимия" ни рейс стигнахме до спасителния кораб (или по-точно ферибот). Отново преплувахме в мрак Средиземно море, но това вече нямаше значение. Прибирахме се към Малта!
,
Из пристанищата на Малта (Част 2)
