02 септември, 2017

Азорски острови (част 3): слънце и каяци


Събуждане без дъжд! Прекрасно слънце пробива през прозореца. Хапнахме поредната скучна азорска закуска - никакви зеленчуци и само малки банани за плодове - и вече сме навън. Намираме се в Lаgoa, градче в голяма близост до Понда Делгада, съответно- никакво затруднение да се стига до всички забележителности с кола, а цените на нощувките- осезаемо по-ниски. Точно до хотела ни се намира голям ресторант, с неуютно празна зала, но с изглед към бурния океан и най-най-апетитната риба меч на скара (и Queijo Sao Jorge- сирене, което се произвежда на един от островите). Два пъти се отбихме в този ресторант и двата пъти рибата на деня беше различна, прясна и много вкусна.



Кратка разходка по каменистия бряг и пак сме на пътя. По шосето сме сами с километри, но въпреки това минахме няколко кръгови кръстовища, а аз дори успях да навигирам към грешен изход. Шофьорът се изнерви леко, защото (разбираемо) беше нетърпелив за трудно уговорения тур с момчетата от Azores Adventures. Отклонението е само 7 км и успяхме да стигнем навреме, въпреки участъка със завои преди финалната точка:

Lagoa das Sete Cidades 
(в превод: Лагуната на седемте града)

Няма седем града, разбира се, но има прелюбопитни езера - синьо и зелено. Разликата в цвета им се вижда най-добре, когато се погледнат отвисоко на една от многото предвидливо създадени отбивки по пътя.



Езерата са напълнили основата на угаснал вулкан  и са отделени помежду си с мост. Паркирахме безпроблемно и всеки от нас започна индивидуалното си забавление- рожденикът да кара колело в калта по склоновете на вулкана, а аз- да обикалям пеш в основата му. Резервирането на колездачния тур не беше лесно, заради изискването от минимум двама участници, но след като поискахме още един тур за следобед, си стиснахме ръцете с организаторите.

Около зеленото езеро има пътека, по която може да се направи пълна обиколка. Цялата е "обкантена" с цветни, цъфнали храстчета, поддържани перфектно, патки се разхождаха и плуваха във водата, имаше дървени маси и пейки за пикник. За съжаление изминалите бури бяха оставили отпечатък- прекършени дървета и клони затрупваха на места пътеката. Поне прескачането им ми достави някакво разнообразие в самотната и скучновата разходка. А исках и аз да катеря вулканични склонове. Но не успях да открия група, към която да се присъединя, а и в тази кал едва ли щеше да е разумно.

Зеленото езеро:





Синьото езеро с все още заплашителни облаци:



Два часа по-късно направихме среща на разделителния мост, последвана с кратка обедна почивка, похапване, освежителна маракужá и разбор на самостоятелните ни изяви покрай и в кратера. И дойде ред на следващия тур - каяци за начинаещи. Какви начинаещи, бяхме си съвсем новобранци! Освен по непохватните загребвания, водещи до главозамайващо въртене в кръг, новакът може да бъде разпознат още и по глупавата идея да влезе в каяк с ежедневните си дрехи и с обувки. Добре поне, че оставих фотоапарата на сушата, защото слизайки от водата от мен се изцеждаше вода, сякаш изобщо не съм стояла в плавателен съд.



Доста се старах с греблата, но стана ясно, че не ми достигат силите и преча за поемането на правилния курс. По-ефективно беше само да се возя. Романтика!


За да е пълна радоста от оправящото се време, оползотворихме остатъчния следобед с обхождане на познати шосейни маршрути. Най-сетне успяхме да зърнем азорски бряг. На най-ключовите места с красиви гледки има изградени площадки за спиране, добре обозначени с табели, места за сядане и пикник. Трябва само късмет за хубаво време.





Следва...